Приказката
откъс от книгата на Р. Монро “Далечни пътувания”

         “Някой, Някъде /или едновременно - милиони или безброй много/ имаха желания, нужди, стойности, харесваха, обичаха да пият, ядат или използваха вместо наркотик една субстанция наречена Лууш - /електричество, гориво, кислород, злато, вода, земя, стари монети, уран/. Това бе рядко срещана субстанция в мястото наречено Някъде, а онези които притежаваха Лууш, намираха че е жизнено важна за каквото и да се използваше. Изправен пред въпроса за търсенето и предлагането /универсален закон за Някъдето/, Някой реши да започне производството му, така да се каже, вместо да започне да го търси в неговата “естествена” форма. Той реши да си направи Градина, където да отглежда Лууш. Открито бе, че Лууш в естествено състояние произлиза от серия вибрационни реакции от взаимодействието на въглерода с кислорода, а полученото вещество бе Лууш с различна степен на честота. Ставаше само по време на тази дейност и вторично по време на реактивния процес.

         Наблюдатели от Някъде се втурнаха да търсят навред източници на Лууш, бяха направени много разкрития с много ентусиазъм, който бе възнаграден. Ето така Някой и неговата Градина промениха всичко. Отдалечен, в усамотена област, Той започна да работи върху експеримента си. Първоначално, Той създаде подходящата среда за взаимодействието на кислорода и въглерода там, където би могло да се развие. Той създаде много грижливо равновесие, така че да има непрекъсната доставка на подходяща радиация и другите захранвания.

         После Той събра първата реколта която наистина произведе Лууш, но само в малки количества и със сравнително ниско качество, недостатъчно забележително за да бъде върнато в сърцето на Някъдето. Проблемът бе двустранен. Жизнения период бе съвсем кратък, а и самите посевни частици бяха твърде малки. Това ограничаваше качеството и количеството, тъй като посевът нямаше време в такива тесни граници да генерира Лууш. Нещо повече, реколтата от Лууш можеше да се прибира само в момента на завършването на жизнения път, нито един миг по- рано. Неговата втора реколта не бе по-добра, ако не и същата. Той промени околната среда в друга част от Градината, където плътността бе повече газообразна, отколкото течна, а химикалите с по-голяма плътност оформяха твърда основа и за това е все още в употреба. Той отгледа огромно количество частички в много разновидности и нова форма, като постигна голямо увеличение на размера. Много хиляди пъти по-големи и по-сложни от едноклетъчната първа реколта.

         Той преобрази въглеродно-кислородния цикъл. Макар че всичко в основата си бе еднакво. Както и при първата реколта, те можеха да прецъфтяват през определени интервали и да завършват жизнения си цикъл автоматично. За да прекрати това непостоянно разпространение на химикали и радиация, които преобладаваха при първата реколта, Той установи на едно и също място втората реколта. Всяко нещо бе предназначено принципно да стои на свое собствено място в Градината. За постигането на целта, на всеки бе даден по един твърд филиз, който бе заровен дълбоко в по-плътното химическо вещество. Към филиза се прикрепваше ствол или дънер, които помагаше при израстването на високо, за да може да получи необходимата доза радиация. Горната част разклонена, тънка и чуплива, бе предназначена да доставя компонентите въглерод и кислород към посевните частици. Към всяка отделна част бяха монтирани излъчватели с брилянтен цвят, заедно с генератори на малки частички. Симетрично центрирани, мястото им бе близо до върха. Около посева Той направи циркулационни улеи в газовата обвивка, за да помогне по принцип на процеса на цъфтенето.

         По-късно Той откри, че същия турбулентен ефект служи като способ за прибирането на реколтата от Лууш. Ако турбуленцията бе достатъчно силна, зърното биваше издухвано, жизнения процес спираше и се освобождаваше Лууш. Това бе особено полезно, когато в определен момент, извън прибирането на реколтата, се появеше необходимост от спешна доставка на Лууш. Освен всичко останало втората реколта бе най-незадоволителна. Въпреки че наистина бе  получено много по-голямо количество, произведеният нерафиниран Лууш бе с толкова ниско качество, че едва ли си заслужаваше усилието. И в допълнение - периода на растежа бе толкова продължителен, а не доведе до увеличаване на качеството. Липсваше някакъв жизнено важен елемент.

         Някой започна да обикаля градината си дълго време, за да се обучава, докато пристъпи към третата реколта. Наистина бе предизвикателство. Вярно бе, че Той имаше частичен успех. Бе отгледал Лууш. Но продуктът на неговите усилия твърде бързо се предаде на дивото, некултивирано многообразие. Бе неминуемо Той да открие отговора. Третата реколта бе живото доказателство на неговото упование. Трябва да се включи първоначалния въглеродо-кислороден цикъл. Подвижността трябва да се възстанови. И двата фактора се бяха показали многообещаващи за получаването на висококачествен Лууш. А към това може да се прибави и размерът, би могло много да се постигне.

         С такова намерение на преден план Някой премести различните мостри от първата реколта, които още вирееха във водните части на Градината. Той ги модифицира така, че да съществуват и растат в газова среда. Той ги пригоди първо да се хранят от втората реколта, на която Той бе дал възможност да изобилства точно с тази цел. По този начин се появиха и първите променливи посеви - мобили трета реколта. Мобилите се хранеха от втората реколта и така съкращаваха нейния жизнен процес, произвеждайки нискокачествен Лууш. Когато всяко от огромните мобили завършеше собствения си жизнен растеж, получаваше се допълнително количество Лууш. Количеството бе голямо, но все още можеше да се изисква от честотния модел на утайката от Лууш. Съвсем случайно Някой откри главния катализатор за усилване производството на Лууш. Чудовищните и бавно подвижни мобили имаха жизнен процес, твърде различен от обема на вложеното количество хранителни вещества. Процесите на растежа и прекратяване на живота бяха с такава продължителност, че съвсем скоро щяха да унищожат напълно втората реколта. Щеше да се наруши балансът на цялата Градина. Нямаше въобще да има производство на Лууш. И втората и третата реколта бяха обречени на умиране. Тъй като втората реколта стана недостатъчна, енергийните нужди на мобилите се изостриха.

         Много често два различни мобила търсеха да поемат храна от едно и също растение от втората реколта. Това доведе до конфликт, а резултата бе физическа борба между два или повече тромави мобила. Някой наблюдаваше тези борби, отначалото смаян от проблема, а после с голям интерес. Колкото по-настървени ставаха борбите, толкова повече Лууш се излъчваше от мобилите. Не в огромни количества, но с по-висока степен на честота. Той веднага подложи теорията на изпитание. Той премести друга част от първата реколта от водната среда на Градината, промени я за газови условия на развитие, но с една забележителна разлика. Новият мобил щеше да бъде някак малък, но изискваше поемането на други мобили за храна. Това би разрешило проблема за свръхпопулацията на мобилите и щеше да създаде добри количества Лууш по време на всяка битка плюс премията, ако новия клас мобили завършеше жизнения процес на другия. Някой щеше да може да пренася Някъде достатъчни количества от напълно чист Лууш. По този начин се появи законът на главния катализатор. Конфликтът между въглеродо-кислородните циклични съединения произведе плътна еманация от Лууш.  Бе съвсем просто.

         Доволен, че е открил формулата, Някой подготви четвъртата реколта. Известно му бе, че мобилите от третата реколта бяха твърде големи, а жизнения им процес много продължителен, за да бъде напълно практичен. Ако бъдат отгледани в голямо количество ще трябва да се удължи и разшири Градината. Нямаше пространство за отглеждането на такива масивни единични посеви и на пропорционално количество листна втора реколта за подържането им. Също, Той правилно разсъди, че по-бързата и увеличена подвижност би разширила фактора конфликт и в резултат би се увеличила производителността на Лууш. Само с едно просто движение Някой прекрати жизнения процес на всички движещи се с грохот  мобили от третата реколта. Връщайки се към първата реколта във водна среда, Той ги модифицира и увеличи до огромен брой форми и размери, даде им сложна многоклетъчна структура с голяма променливост. Той вложи в тях модела на равновесието. Имаше и такива, които поглъщаха въглеродно-кислородните части от втората реколта /предимно неподвижни/ като източник на енергия. Имаше  други крайно променливи, които изискваха като енергия поемането на други променливи модифицирани посеви от първата реколта.

 Затворения кръг действаше съвсем задоволително. Стационарните модификации от втората реколта разцъфтяваха във водна среда. Дребни, високоактивни воднодишащи мобили поемаха хранителни вещества “изяждаха” водификацията на втората реколта. По-едри или други активни мобили консумираха енергия от по-дребните “тревоядни”. Когато някой мобил израстваше твърде едър и бавен, той ставаше лесна плячка за по-дребните мобили, които го атакуваха по различни начини. Химическата утайка от тези поглъщащи действия се установяваше на дъното на течната среда и по този начин предоставяше нови хранителни вещества за неподвижните /модификация на втората реколта/, затварящи цикъла. Резултатът бе стабилен поток от Лууш - от прекратяването на живота на неподвижните, от интензивния сблъсък между мобилите с цел да се предпазят от поглъщане и накрая прекратяване на жизнения процес на тези мобили, като неминуем продукт на такива конфликти.

         Обръщайки се към друга част от Градината – газовата среда с гъста смесена основа - Някой приложи същата технология с по съвременни подобрения. Той добави голямо разнообразие от неподвижни /оригинална втора реколта/, за да предостави необходимата и различна храна за новите мобили, които щеше да създаде. Докато в другата област на Градината Той направи такива мобили като взаимодействие на две същества - онези, които поемаха и извличаха енергия от неподвижните втора реколта и “онези”, които изискваха други мобили за изхранване. Той създаде буквално хиляди от оригиналните видове - малки, големи, макар че нито едно не бе по-голямо от мобилите трета реколта и наивно даде на всяко някакъв повод за конфликт. Те приеха формата на материални тела, неуловима скорост, измамно или предпазно покритие и цветно излъчване, вълново движение, специализирани осезатели и детектори, уникални стърчащи втвърдявания за бодене, сграбчване и късане по време на конфликтните периоди с резултатно увеличаване на еманацията на Лууш.

         Като страничен експеримент Някой проектира и създаде една форма на мобил, която бе слаба и неефективна според стандартите на другите мобили от четвъртата реколта. Въпреки това този експериментален мобил имаше специални преимущества. Той имаше способността да поглъща и приема енергия както от неподвижните, така и от други мобили. Второ, Някой избута една част от себе си –не бе известен или на разположение друг източник на такава субстанция, който да действа като интензивен, неопределим стимул за активност. Следвайки закона за привличането Някой разбра, че такава смес щеше да създаде точно у тези мобилни същества нарастваща променливост. Тя винаги ще се опитва да задоволи привличането, което тази крехка прашинка от Него предизвиква, търсейки обединение с необятното Цяло. Така нагонът за задоволяване на енергийни потребности чрез поглъщане не би било единствената мотивираща сила. Нещо по-важно, нуждите и насилието, създадени от частта на Някого, не биха могли да бъдат поместени в Градината. По този начин необходимостта от движение винаги ще присъства и конфликта между тази необходимост и нуждата от преместване на енергията биха били постоянни - може би един непрекъснат излъчвател на висококачествен Лууш, ако Той оцелее. Четвъртата реколта надхвърли всички очаквания на Някой. Стана очевидно, че един плътен поток от Лууш се произвеждаше в Градината. Уравновесеното действие на “живота” перфектно воден от фактора конфликт, произвеждаше безкрайно количество Лууш, както и равномерното му допълване от постоянното прекратяване на жизнения цикъл на всички мобили и неподвижни. За да се подържа производителност, Някой постави специални колектори, за да помогне на жътвата. Той построи канали за да транспортира суровия Лууш от Градината до Някъде си. Някъде повече не зависеше принципно от “диво състояние” като основен източник на Лууш. Градината на Някой бе сложила край на това. С преуспяването на Градината и производството на Лууш чрез методи на култивация други започнаха да проектират и строят свои Градини. Това бе в съответствие с закона за търсенето и предлагането, тъй като количествата Лууш от Градината на Някой само частично посрещаха потребностите на Някъде. Събиратели от името на другите наистина влязоха в Градината на Някой, за да се възползват от онези малки еманации на Лууш, незабелязани или игнорирани от събирателите на Някой.

 Някой след като бе завършил работата си, се върна Някъде и се зае с други неща. Производството на Лууш остана на постоянно ниво под ръководството на събирателите. Единствените промени бяха под ръководството на Някой, пак под негово ръководство събирателите периодично прибираха части от четвъртата реколта. Това бе правено, за да се подсигурят адекватни химикали, радиация и други хранителни вещества за по-младите, сега появяващи се посеви. Втората цел бе да се предоставят извънредни количества Лууш, създавани чрез такова прибиране на реколтата. За да приберат тази реколта, събирателите предизвикваха бури от турбулентни течения и бъркотия, и двете в газовата обвивка и в по-твърдите химически съединения, които бяха основата на самата Градина. Тези катаклизми довеждаха до прекратяване на жизнения процес на милиарди от четвъртата реколта, тъй като биваха смазвани под търкалящата се основна структура или задушавани под вълните от развихрената водна среда на Градината, /при по-особен проект четвъртата реколта можеше да не подържа въглеродно-кислородния цикъл, обградена от течна среда/. По този начин моделът на “живот” на Градината би могъл  да отиде напълно във вечността, ако не бяха любознателността и възприемчивостта на Някой. Понякога Той взимаше мостри Лууш от своята градина, за да ги изследва. Нямаше причина да го прави, освен факта че Някой подържаше у себе си парченце непресъхващ интерес към своя проект. При един такъв анализ на мостра от Лууш, Някой случайно изследва еманациите и вече щеше да го връща в Резервоара, когато осъзна разликата. Бе твърде нищожна, но все пак съществуваше. Интересът му се възвърна мигновено, Той погледна отново. Деликатно вплетен с по-обикновените еманации от Лууш, Той откри крехък фрагмент от пречистен и дестилиран Лууш.

 Това просто бе невъзможно. Пречистен и дестилиран Лууш се получаваше след като “дивият” Лууш бе преработван многократно. Луушът от Градината на Някой изискваше същата обработка преди да се употреби. В Градината му имаше фактор който Той не познаваше.

Някой бързо напусна Някъде и се върна в своята Градина. Външно всичко изглеждаше същото. Триизмерните основни газови области на Градината бяха безкраен килим от зелени отражения на развиващите се втора реколта. Модифицираната Първа реколта във водната среда беше в перфектно взаимодействие със закона на действието и противодействието. Някой усети незабавно, че разликата – източникът на дестилиран Лууш не бе нито в първата, нито във втората реколта.

Той откри първия си мигновен допир с еманацията на дестилиран Лууш в една от частиците на четвъртата реколта /която вече се бе филтрирала през насажденията на втората реколта/. Искрата пламна по време на необикновено действие на тази частица от четвъртата реколта. Само това не би могло да създаде дестилиран Лууш, знаеше Някой и той продължи да търси източника по-надълбоко. Точно в този момент Той разкри разликата. Частицата от четвъртата реколта не участваше в конфликт над останка, от поглъщането на по-слаба частица от същата реколта, нито пък за вкусна папрат от близкостоящ ствол от втората реколта. Също и да се предпази от прекратяване на живота и поглъщане от други борещи се частици от четвъртата реколта. Тя бе в конфликт за да предпази и спаси от прекъсване на живота на три от своите новопоявили се създания, скрити под една огромна частица от втората реколта, чакащи да излязат. Нямаше съмнение. Това бе действието, произвеждащи искрите от дестилиран Лууш. С това заключение Някой изследва действията на други частици от четвъртата реколта в Градината. Той откри подобни искри, когато други частици от четвъртата реколта се захванаха със същото действие в защита на техните “малки”,  макар все още да имаше несъответствие.

 Сборът от всички светкавици от дестилиран Лууш, от всички тези действия не би достигнал и половината количество, което бе открил от мостра в резервоара. Очевидно присъстваше друг фактор. Той систематично се разхождаше из Градината, разширявайки възприятието си до всички области.

Почти мигновено Той откри източника. Той бързо се насочи към точката. Ето го - експериментален, модифициран посев от четвърто поколение, един от онези, които съдържаха Част от него в своя функционален модел. Той стоеше сам под листната горна част на огромна частица от втората реколта. Не бе “гладен”, не бе в конфликт с друга частица от четвърта реколта. Не действаше в защита на “малките си”. Тогава защо излъчваше дестилиран Лууш в такова огромно количество?  Някой се приближи. Възприятието му влезе в модифицирания посев от четвърто поколение и Той разбра. Посевът бе самотен. Това бе ефектът, който произвеждаше дестилиран Лууш. Щом се дръпна назад, Някой забеляза друго необикновено несъответствие. Модифицирания посев от четвъртата реколта бе разбрал за Неговото присъствие. Той бе припаднал и се тресеше от странни конвулсии върху твърдата основа. От два сетивно излъчващи отвора бликаше чиста вода. С това дестилирания Лууш стана дори по-очебиен. И тогава Някой откри своята известна  формула, която и до днес действа в Градината. Краят на приказката е добре известен. Някой включи фундаментално в своята формула: ”...създаването на чист дестилиран Лууш се получава от частите 4М, обединени от въздействието на незадоволеност, но само ако тези модели се активират до вибрационно ниво извън границите на сетивата за околната среда. Колкото е по-интензивен споменатия модел, толкова е по-висока производителността на дестилирания Лууш...”.

         За да се вкара формулата в действие, Някой проектира тънки промени в Градината си, всяко от тях е познато на днешните историци. Разделянето на всички частици от Реколтите на две половинки /за да се предизвика самота, тъй като те търсят обединението/ и стимулирането на превъзходство на мобилите които съдържаха част от него, тези частици са едни от най-забележителните Му подобрения. И както се вижда сега, Градината е привлекателен спектър на ефективността. Събирателите отдавна са станали майстори в изкуството на формулата за Лууш. Частиците които имаха част от него доминират и са се разпространили из цялата градина, с изключение на по-дълбоките части на водната среда. Те са главния производител на дестилиран Лууш.

         На пътя на експериментаторството събирателите развиха цялостна технология с комплект инструменти за събиране  на реколтата от Лууш, от посевните частици с част от Него. Най-обикновеният бе наречен любов, вина, приятелство, семейство, завист, омраза, болка, болест, гордост, амбиция, собственост, притежание, светиня и в най-широк смисъл нации, провинциализъм, войни, религия, машини, свобода, промишленост, търговия -  за да се изброи съвсем малко от тях. Производството на Лууш е по-високо откогато и да било”.

"Това е приказния сюжет за сътворението на света представен в една от книгите на Робърт Монро. Приказен, защото коренно се различава от много автори, които говорят за произхода на Земята и хората. Използвах този откъс с една единствена цел, и тя е, че обусловеният ум просто се взривява от чутото. Няма граници когато изгрее разбирането, няма ограничения когато душата започне да ти говори - “ами ако е така..?!”. Какво става когато усетиш че си част от тълпата? Можеш ли да намериш своето “себе” сред другите и да видиш не хорското в душата си, а човешкото в теб?.. Въпроси без отговор… Това е приказката за Земята и хората. Различно от всичко разказано до тук е Човекът. Нали знаете – хора много, но Човеците са малко! "   Р.Чорбаджийски, Ти Си Това.